Индустриалният дизайн (в миналото наричан промишлен дизайн, промишлена естетика и техническа естетика, среща се и като инженерен дизайн и продуктов дизайн) е комбинация от приложно изкуство и приложна наука, чрез която естетичните, ергономичните, производствените и потребителските качества на изделията могат да бъдат подобрени, с което се подобрява производството и потреблението им, както и техния маркетинг. Ролята на индустриалния дизайнер е да реализира дизайнерски решения на проблеми като формоизграждане, ползваемост, физическа ергономичност, маркетинг, развитие на търговската марка и продажби.

Професионалните дизайнери използват интердисциплинарни познания основно в областта на приложните изкуства и приложните науки, а също и в различните области в сферата на културата като архитектурата и пластичните изкуства, за да определят естетическите качества (формоизграждането и композиция) и утилитарните качества (функционалността) на обекта, взаимоотношението на съставящите го детайли и свързаността със средата в която ще функционира.

Много често самият термин се приписва на Джоузеф Клод Синел, един от пионерите в тази област в САЩ, през 1919 година, макар самият той да го отрича в интервю през 1969 година. Създаването на тази дисциплина се крие най-вече в индустриализацията и нуждата да се обръща внимание на формоизграждането на обекта в синергия с функционалните изисквания към изделието. След Втората световна война индустриалният дизайн претърпява огромно развитие в следвоенно развиващото се общество, като се формира като самостоятелна дейност, диференцирайки се от допирните дейности като декоративни изкуства, архитектура и инженерните дейности – конструиране и технология на производството.

На първия конгрес на ИКСИД – Международен съвет на дружествата за индустриален дизайн (ICSID – International Council of Societies of Industrial Design), състоял се през септември 1959 година в Стокхолм е формулирана първата международно призната дефиниция за индустриален дизайнер: "Индустриалният дизайнер е този, който е квалифициран чрез обучение, техническа подготовка, опит и визуално чувство да определя материали, механизми, форми, цветове, покрития и декорации на обекти, които се произвеждат в индустриални количества. Индустриалният дизайнер може да бъде ангажиран, в определени случаи, с всички или само с един аспект на индустриалния продукт. Индустриалният дизайнер може също да бъде ангажиран с решаването на проблеми с опаковката, рекламата, експозицията и маркетинга, когато това изисква визуална преценка в допълнение към техническите знания и опита. Художникът в индустрии с ръчно производство, или на занаятчийски продукти може да се нарече индустриален дизайнер, когато творческият продукт, произведен въз основа на неговата рисунка или модел, е предназначен за комерсиална цел, или е произведен в голямо количество и не е лично творчество на художник-занаятчия."

На VII конгрес на ИКСИД през септември 1969 г. се приема третото определение на дизайна, предложено от Томас Малдонадо: "Дизайнът е такава творческа дейност, чиято цел е формирането на хармонична предметна среда, най-цялостно удовлетворяваща материалните и духовни потребности на човека. Тази цел се постига чрез определянето на формалните качества на предметите, създавани в индустриалното производство. Към тези формални качества на предметите се отнасят не само свойствата на техния външен вид, но преди всичко структурните връзки, които придават на системата необходимото функционално и композиционно единство, което съществува за повишаване ефективността на производството."

Право на интелектуалната собственост
Основни институти
Авторско право
Сродни права на авторското право
Индустриална собственост
Търговска марка
Географски означения
Промишлен дизайн
Изобретения
Полезни модели
Сертификати за допълнителна закрила – (SPC)
Сортове растения
Порода животни
Топология
Интегрални схеми
Особен вид авторски права
Бази данни
Компютърни програми
Закрила
Наказателноправна закрила на интелектуалната собственост
п б р

На 1 октомври 1896 г. бива открито Държавното рисувално училище (по-късно последователно преименувано: 1909 г. в Държавно Художествено-индустриално училище, 1921 г. в Художествена академия, 1951 г. във Висш институт за изобразително изкуство – ВИИИ "Н.Павлович", 1995 г. в Национална художествена академия – НХА) след подписването на Указ от княз Фердинанд, в който е записано, че се създава за нуждите на развиващите се български индустрии. Макар и недиференциран в този момент, индустриалният дизайн в България се практикува от художници изящници, които освен с класическо изкуство се занимават и с приложно изкуство и дизайн. Такъв пример е и дизайнът на щанд и герб за Всемирното изложение в Париж през 1900 г., изработен от Харалампи Тачев, по това време още студент в Държавното рисувателно училище.

Първа открита специалност, в която за първи път в България се изучава промишлен дизайн, е специалността "Промишлени форми" във ВИИИ "Н. Павлович" (сега НХА), към катедра "Декоративни изкуства", с ръководител проф. Асен Василев. За организация на специалността е гласувано доверие на хонорувания тогава преподавател доц. Васил Стоянов, който е основоположник на академичното обучение по дизайн в България, създавайки програма въз основа на програмата на БАУХАУС. За учебната 1964/65 г., след конкурсен изпит, на който участват 150 кандидати, са приети първите 11 студенти в същата специалност. Така се поставя началото на академичното образование по дизайн в България.

През 1963 г. в София е съз­да­ден Цен­тър по про­миш­ле­на ес­те­ти­ка и художествено про­е­к­ти­ра­не, който е пре­у­с­т­ро­ен през 1978 г. в Цент­ра­лен ин­с­ти­тут по про­миш­ле­на ес­те­ти­ка – ЦИ­ПЕ. В него работят редица млади и талантливи художници и инженери, които създават редица продукти, спечелили престижни международни награди. Сред тях са разработките на дизайна на радиоапарати, осветителни тела, електрокарите "Балканкар" , проектът за български автомобил под названието "Мото-купе" на художника Стефан Вълев, състезателен Карт с двигател от 75 куб.см. на Йохан Веляотс, Стефан Начков, Петко Мишев и Стефан Ходжов, микробуси, тролейбус "Чавдар" от 1980 г., проектиран от инж. Петко Мишев, и т.н.

В Националната гимназия по пластични изкуства и дизайн "Академик Дечко Узунов" в Казанлък специалността "Промишлени форми" (дизайн) започва да се преподава от 1974 г.

Освен в Националната художествена академия, специализирани форми на индустриален дизайн се изучават и в няколко български висши училища с професионално направление общо инженерство и професионално направление изобразителни изкуства:

• Русенски университет "Ангел Кънчев", от 1985 г. е създадено учебно звено по "Инженерна ергономия и промишлено проектиране", в което са обучавани студенти по втора специалност "Инженерна ергономия и промишлено проектиране", като през 1991 г. е осъществен редовен прием в спец. "Промишлен дизайн"

• Лесотехнически университет спец. "Инженерен дизайн" (от 2005 г.), преди "Интериор и дизайн за мебели" (от 1995 г.), в която се изучава дизайн на мебели и обзавеждане;

• Технически университет – София, спец. "Инженерен дизайн", насочена към машиностроенето и автомобилния дизайн;

• Нов български университет – спец. "Интериорен дизайн" (от 1995 г.).

• Технически университет – Варна, спец. "Инженерен дизайн", приемник на "Инженерен дизайн", преди "Промишлен дизайн" (от 1997 г.)

Общомедия разполага с мултимедийно

съдържание за: Индустриален дизайн

• Официална страница на Катедра "Индустриален дизайн" – Национална художествена академия
• Уеб портфолио и блог на специалност "Инженерен дизайн" към Технически университет – София
• Фейсбук страница на специалност "Инженерен дизайн" към Лесотехнически университет
• Официална страница на Катедра "Индустриален дизайн" – Технически университет, Варна
• Официална страница на Катедра "Промишлен дизайн" – Русенски университет